Triunfa Magda Bello en Bulgaria
Traducen al búlgaro, poesía de colaboradora de la revista Líderes Políticos.
Магда Бело триумфира в България
Те превеждат на българска поезия от сътрудник на списание Líderes Políticos.
От: Грегорио Кихано
Publicado por Boyan Angelov, poeta y Presidente de la Unión de Escritores Búlgaros; Georgi Nikolov, crítico literario y editor del sitio web de la Unión de Escritores Búlgaros; Vladimir Lukov, poeta y Vicepresidente de la Unión de Escritores Libres de Bulgaria; traducción de Milena Marinova
Издател Боян Ангелов, поет и председател на Съюза на българските писатели; Георги Николов, литературен критик и редактор на сайта на Съюза на българските писатели; Владимир Луков, поет и вицепрезидент на Съюза на свободните писатели на България; превод Милена Маринова.
Магда Белло е известна в испаноезичния свят никарагуанска поетеса, писателка и есеистка – носителка на престижната международна награда за поезия на името на големия никарагуански поет Рубен Дарио (Rubén Darío, 1867-1916).
Magda Bello es una reconocida poeta, escritora y ensayista nicaragüense en el
mundo español, ganadora del prestigioso premio internacional de poesía que lleva el nombre del gran poeta nicaragüense Rubén Darío (1867-1916).
Той е роден в Масая, Никарагуа, на 2 август 1976 г. Прекарва детството и младостта си в родния си град. Неин учител е братът на майка й, поетът Рафаел Бело, който я въвежда в света на книгите и лирическата поезия от ранна възраст. Като дете тя пише първите си стихотворения. В ранната си младост учи икономика и теология, след което специализира църковна история, теология, есхатология, херменевтика и хомилетика.
Nació en Masaya, Nicaragua, el 2 de agosto de 1976. Pasó su infancia y juventud en su ciudad natal. Su tutor es el hermano de su madre, el poeta Rafael Bello, quien la introdujo en el mundo del libro y la poesía lírica desde temprana edad. De niña, escribió sus primeros poemas. En su primera juventud estudió economía y teología, luego se especializó en historia de la iglesia, teología, escatología, hermenéutica y homilética.
През 2003 г. Магда Бело написа и публикува първия си роман Muñecos de tusa, а през 2016 г. втория си роман, La Venus de los perversos. През това време той започва да публикува поезия, а също и да си сътрудничи в списанието "Líderes Politicos" в Пачука, Идалго в Мексико. В същото списание той ръководи рубриката за култура и рубриката „Литературната лупа на Магда Бело’, в която представя творби на поети от цял свят.
En 2003, Magda Bello escribió y publicó su primera novela, Muñecos de tusa, y en 2016, su segunda novela, La Venus de los perversos. Durante este tiempo comenzó a publicar poesía, y también a colaborar en la revista "Líderes Políticos" de Pachuca, Hidalgo en México. En la misma revista, dirige la sección de cultura y una columna titulada "La lupa literaria de Magda Bello", en la que presenta obras de poetas de todo el mundo.
Първата стихосбирка на Магда Белло ’Разпръснати спомени’ (’Memorias dispersas’) излиза през 2016 г. като издание на Никарагуанското дружество на младите писатели. В нея са включени поредица от стихотворения, тематично свързани с околната среда. Те са вдъхновени и са написани в резултат на пътуванията на поетесата като директор на образователни програми на неправителствени организации в Северната и в Карибската част на Никарагуа, където девствените гори са били подлагани на изсичане.
La primera colección de poemas de Magda Bello, Memorias Dispersas, fue publicada en 2016 por la Sociedad Nicaragüense de Jóvenes Escritores. Incluye una serie de poemas relacionados temáticamente con el medio ambiente. Están inspirados y escritos como resultado de los viajes del poeta como director de programas educativos para ONG en el norte y el Caribe de Nicaragua, donde se han talado bosques vírgenes.
Нейната стихосбирка, озаглавена Емили, публикувана през 2017 г., съдържа 20 стихотворения, вдъхновени от живота на световноизвестната американска поетеса Емили Дикинсън. Самите стихотворения са израз на парадоксално поетическо изравняване (от самото начало) на два женски духовни свята един спрямо друг: този на Емили Дикинсън в нейното съзерцателно уединение, копнеж за любов и предизвикателства към смъртта и тази Магда Бело, преливаща от светлина , осветява мистериозното съществуване на северноамериканската поетеса в нейните „забранени’ любови и прекрасни поетични видения.
Su colección de poemas titulado Emily, publicado en 2017, contiene 20 poemas inspirados en la vida de la poeta estadounidense de fama mundial Emily Dickinson. Los mismos poemas son una expresión de un alineamiento poético paradójico (de entrada) de dos mundos espirituales femeninos entre sí: el de Emily Dickinson en su soledad contemplativa, anhelos de amor y desafíos a la muerte y que Magda Bello, desbordante de luz ilumina la misteriosa existencia de la poeta norteamericana en sus amores "prohibidos" y maravillosas visiones poéticas.
Премиерата на стихосбирката „Емили’ се състоя на 16 май 2017 г. в Северноамериканския културен център в Никарагуа, по повод откриването на библиотеката на името на Емили Дикинсън.
El estreno de la colección de poemas "Emily" se llevó a cabo el 16 de mayo de 2017 en el Centro Cultural de América del Norte en Nicaragua, con motivo de la inauguración de la biblioteca que lleva el nombre de Emily Dickinson.
През същата 2017 г. испанският поет Франсиско Мартин Мартин (известен като поет на високата испанска поезия), съавтор с Магда Бело, публикува стихосбирката „След отпечатъка на принца’. Стихотворенията са написани и публикувани в чест на поета Рубен Дарио по повод 150-годишнината от рождението му и стогодишнината от смъртта му.
En el mismo 2017, el poeta español Francisco Martín Martín (conocido como poeta de la alta poesía española) coautor con Magda Bello publicó el poemario "Tras la huella del Príncipe". Los poemas fueron escritos y publicados en honor al poeta Rubén Darío con motivo del 150 aniversario de su nacimiento y el centenario de su muerte.
Неговата книга „Няма пропуск до Катарина’, сборник, съставен от 48 стихотворения, написани като поетичен дневник по време на социалната криза в Никарагуа между април и юли 2018 г. (Катарина е община в департамента Масая с единствен изход към Carretera Panamericana) – именно за тази поетична книга Магда Бело беше отличена през същата 2018 г. с престижната международна награда за поезия „Рубен Дарио’.
Su libro "No hay pasada a Catarina", una colección compuesta por 48 poemas escritos como un diario de poesía durante la crisis social en Nicaragua entre abril y julio de 2018, (Catarina es un municipio del departamento de Masaya con la única salida a la Carretera Panamericana) - es por este libro poético que Magda Bello fue galardonada en el mismo 2018 con el prestigioso Premio Internacional de Poesía "Rubén Darío".
В резултат на значимото й поетично дело (и в духовен, и в социален смисъл) поетесата е официално поканена през 2019 г. да посети големите градове на Мексико, а също и тези на Испания – Мадрид, Барселона, Силледа, Мурсия, Малага – и за кратко време тя става известна като поетеса и в тези две големи страни на испаноезичния свят.
Fruto de su importante labor poética (tanto espiritual como social), la poeta fue invitada oficialmente en 2019 a visitar las principales ciudades de México, así como las de España - Madrid, Barcelona, Silleda, Murcia, Málaga - y en poco tiempo se dio a conocer como poeta en estos dos grandes países del mundo hispanohablante.
През 2019 г. излиза и петата й стихосбирка ’Зима в Москва’ (’Invierno en Moskova’, Editorial Universitaria, UNAN – Managua), интуитивно проникваща и образно разкриваща духовни аспекти от живота на големия руски поет Владимир Маяковски. (Известно е, че през 1925 г. Маяковски посещава Мексико Сити и написва по-късно сборник от стихотворения под заглавие "Испания. - Океан. - Хавана. - Мексико. - Америка", а също и есе "Моето откриване на Америка".)
En 2019 se publicó su quinta colección de poemas "Invierno en Moscú" ("Invierno en Moskova", Editorial Universitaria, UNAN - Managua), que penetra intuitivamente y revela figurativamente aspectos espirituales de la vida del gran poeta ruso Vladimir Mayakovsky. (Se sabe que en 1925 Mayakovsky visitó la Ciudad de México y luego escribió una colección de poemas titulada "España. - Océano. - La Habana. - México. - América", así como un ensayo "Mi descubrimiento de América".)
През 2019 г., за нейните високи творчески постижения в областта на никарагуанската култура и литература, кметът на Масая нарече Магда Бело титлата „Любима дъщеря на Масая’.
En 2019, por sus altos logros creativos en el campo de la cultura y la literatura nicaragüense, el Alcalde de Masaya nombró a Magda Bello el título de "Hija Predilecta de Masaya".
Hay un cosmos paralelo en mi entraña,
la espalda erecta y una pluma bruna,
hoy no estoy para el mundo
y quizás no estaré mañana.
Cuando el otoño cubra de hojas
los paisajes de Amherst,
el cuerpo de mi amado
yacerá en la eternidad del sueño.
El abismo inhala mis versos,
oculta antología libertina
sin pretexto ni culpas.
-¿Yo cambiar?
Cuando la colina sea más pequeña
y el horizonte no tenga mañana.
El ruidoso invierno me confina
entre paredes de caoba
y el inmortal en mis entrañas.
Hoy no estoy para el mundo
y quizá no estaré mañana.
@Magda Bello
De mi poemario Emily, 2017
un homenaje a Emily Dickinson
НЕ СЪМ ЗА СВЕТА
Има паралелен космос в моята вътрешност,
изправеният гръб и едно тъмно перо.
Днес не съм за света.
А може би и утре няма да съм.
Когато есента покрие с листа
пейзажите на Амхърст,
тялото на любимия ми
ще лежи във вечността на съня.
Бездната вдишва стиховете ми,
скрита либертинска антология
без претекст и вина.
- Променям ли се?
Когато хълмът стане по-малък,
а хоризонтът няма утре.
Шумната зима ме ограничава
между стените от махагон
и безсмъртния в моите вътрешности.
Днес не съм за света
А може би и утре няма да съм.
@Магда Бело
От моята стихосбирка Емили, 2017
почит към Емили Дикинсън
En el tropel de mis visiones,
me vi niña,
escuálida, temblorosa,
exiliada en poesía,
crecía bajo mis pies,
una isla de aleonadas caléndulas.
Sus corpulentos tallos
me elevaron
a un pináculo de elegías,
campos de laureles,
pantanos de llantos,
el negro alcázar mundano
y el teatro de los amantes.
En la premura de visiones,
me vi niña,
transitaba por un túnel
miles de almas marchaban
y en mis manos
sostenía un quinqué.
Момичето с лампата
В тълпата от моите видения,
Видях се момиче
мършав, треперещ,
заточен в поезията,
израсна под краката ми,
остров от алеонада невен.
Дебелите му стъбла
те ме отгледаха
до върха на елегиите,
лаврови полета,
плачещи блата,
черната светска крепост
и театър на влюбените.
В прилив на видения,
Видях се момиче
Минах през тунел
хиляди души маршируваха
и в ръцете ми
той държеше лампа.
ME es tan difícil decir mi nombre
que golpea al deletrearlo.
Y tan pequeño como caja escondida
bajo mi cama. No la abro, ni la toco,
porque presiento que hay algo dentro...
Algo tembloroso,
como invierno desnudo,
como llanto largo y tendido,
como sol derretido en noches sosiegas.
(Y salta la bailarina a mano alzada
dando vueltas, al compas de Adelina.)
Es tan difícil decir mi nombre
que golpea al deletrearlo, tanto así,
que lo escondo en el baúl del olvido,
no lo abro, ni lo toco
porque presiento que hay algo dentro.
Magda Bello
La bóveda de Leto
Толкова ми е трудно да кажа името си
Толкова ми е трудно да си кажа името
който удря, когато го изречеш.
И малък като скрита кутия
под леглото ми. Нито го отварям, нито го докосвам,
защото усещам, че има нещо вътре...
Нещо треперещо,
като гола зима,
като дълъг и дълъг плач,
като разтопено слънце в тихи нощи.
(И танцьорът скача на свободна ръка
кръжи в ритъма на Аделина.)
Толкова ми е трудно да кажа името си
който удря, когато го напишеш, толкова много,
че го крия в багажника на забравата,
Не го отварям, нито го пипам
защото усещам, че има нещо вътре.
Магда Бело
Трезорът на Лето
